Гранитът е важен строителен материал!

Мисля за гранита като инженер, а не като декоратор. Когато минавам през хотелско лоби или покрай търговска фасада и виждам гранит под краката или на стената, гледам материал, който работи. То носи тежест, пролива дъжд и търпи злоупотреби всеки божи ден, и го прави без никой да забележи. Това е причината гранитът да е бил строителен материал от векове, много преди някой да го нарече тенденция за плотове.

Частта, която повечето собственици на жилища и дори много строители пропускат, е, че гранитът не е един продукт. Плочата на кухненския остров, пламналата павета на външната пътека и панелът, висящ на висока -фасада, са всички гранитни, но са определени по съвсем различен начин. Дебелината, покритието, анкерирането и уплътняването се променят с работата. Вземете ги правилно и камъкът надживява сградата около него. Сбъркайте ги и дори най-твърдият гранит ще се повреди рано, независимо колко красива е изглеждала плочата в шоурума.

Защо гранитът работи като структурен строителен материал

Когато говоря за гранит като строителен материал, започвам с цифри, а не с външен вид. Гранитът е магматична скала, образувана, когато магмата се охлади бавно дълбоко под земята, а взаимосвързаните кристали, израснали по време на това охлаждане, са това, което му придава сила. Тези кристали се свързват плътно, поради което камъкът е устойчив на смачкване, издържа на огъване и отделя вода много по-добре от по-мек камък като варовик или мрамор. Тази кристална структура не е нещо, което една фабрика може да възпроизведе в калъп.

Якостта на натиск е най-важното число

Първата цифра, която проверявам, е якостта на натиск, защото тя ми казва дали камъкът наистина може да носи товар. Гранитът обикновено изпитва компресия между 100 и 300 мегапаскала, а фино{3}}зърнестите разновидности могат да преминат горния край на този диапазон. За да го поставим в перспектива, обикновеният структурен бетон обикновено се определя доста под това. Ето защо гранитният панел може да виси на фасадата на сградата в продължение на десетилетия и защо стъпалото на гранитното стълбище не се напуква при години на движение. Когато даден проект изисква камък, който трябва да държи нещо, това е числото, което взема решението.

Има свързана цифра, за която купувачите забравят, която е якостта на огъване, наричана още модул на разкъсване. Компресията е свързана със смачкване, но дълъг панел или стъпало на стълбище също се огъват и камъкът трябва да устои на това огъване, без да се счупи. Гранитът обикновено пада между 10 и 25 мегапаскала при огъване. Това звучи малко в сравнение с компресионната цифра, но е достатъчно за участъците, на които гранитът обикновено се изрязва, поради което размерът на панела и опорното разстояние са записани в спецификацията.

Ниската абсорбция на вода е това, което му позволява да живее на открито

Водата е това, което убива повечето камъни в експлоатация. Когато водата попие и замръзне, тя се разширява и разцепва камъка отвътре. Гранитът поддържа този риск нисък, тъй като водопоглъщането му е малко, обикновено около 0,15% до 0,46% от теглото, с порьозност в груб диапазон от 0,3% до 0,7%. Това не е нула, така че гранитът все още има полза от уплътнителя, но той е достатъчно нисък, за да оцелее камъкът при цикли на замръзване-размразяване, които биха разрушили по-порест материал. Това е свойството, което разделя камък, който можете да поставите на външна стена, от камък, който трябва да държите на закрито.

Твърдостта и устойчивостта на абразия поддържат подовете равни и чисти

Подовият камък се износва с времето, тъй като песъчинките се стриват в него под обувките. Гранитът измерва 6 до 7 по скалата на твърдост на Моос, което го поставя над повечето други обичайни строителни камъни. От практическа гледна точка това означава, че гранитният под на фоайето запазва гладкостта и лака си през годините на трафик, докато по-мекият камък създава износена пътека точно в пешеходната пътека. Стоял съм на стари гранитни прагове, които са все още плоски след десетилетия употреба, и това не е късмет, а твърдостта си върши работата. Същото свойство е причината, поради която гранитът работи в кухня, където ножовете и тиганите биха наранили по-меката повърхност след месеци.

Числата по-долу са тези, на които се опирам, когато клиент ме помоли да сравня гранит с друг камък за истинска работа. Те са типични диапазони, а не гаранции, защото всяка кариера и всеки блок са различни. Винаги изисквайте протокола от теста за конкретния материал, който купувате.

Четири приложения, при които гранитът печели своето място

Гранитът се появява в сграда на четири основни места и всяко изисква различна спецификация. Купувач, който ги третира като един и същ материал, обикновено плаща за грешка някъде по-нататък.

Подови настилки и павета

Подовете понасят най-трудното ежедневно злоупотреба, така че гранитогресът обикновено се определя по дебелина и покритие, а не по цвят. Подът на вътрешното лоби може да използва 20 mm полирани плочи, положени върху равен субстрат, като фугите се поддържат плътни и равни. Външните настилки и пътеките вместо това преминават към пламъчна или -кована повърхност, защото полираното лице става хлъзгаво в момента, в който се намокри. Външните работи също се нуждаят от достатъчно дебелина, за да оцелеят при замръзване, а фугите и леглото са толкова важни, колкото и самият камък. Гранитната настилка може да се представи толкова добре, колкото и основата под нея, така че равна, добре-уплътнена основа и подходящ пълнител за фуги са част от спецификацията.

Един детайл, за който следя при големите вътрешни подове, са подвижните фуги. Камъкът се разширява и свива с температурата и ако полето е твърде голямо и няма място за отдаване, камъкът ще намери място, където да се напука сам. Деформационната фуга принадлежи към проекта от самото начало и съчетаването й със структурните фуги на сградата поддържа гранитния под плосък в дългосрочен план.

Облицовка на външни стени и системи за сухо{0}}окачване

На фасадата гранитът не просто стои там, той виси. Стандартният метод за по-високи сгради е система за сухо-окачване, при която всеки панел е закотвен към конструкцията със скоби от неръждаема стомана и задни-болтове или анкери за прорези, вместо да се поставя в мокър хоросан. Предпочитам сухо-окачване за облицовка от гранитогрес, защото премахва мокрия хоросан от уравнението, а мокрият хоросан е точно мястото, от което идват ефлоресценцията и оцветяването от сол. Кухината зад панела също така позволява на стената да диша и да се оттича, което предпазва водата от задържане на гърба на камъка.

Компромисът-е, че сухото-окачване е инженерна система, а не трик за зидария. Дебелината на панела, типът на анкера, разстоянието между анкерите и разположението на фугите идват от натоварването от вятъра и размера на панела, а не от това как изглежда камъкът. 25 мм или 30 мм панел на приземния етаж е едно, но същият панел на двадесет етажа нагоре, където вятърът става сериозен, се нуждае от различно изчисление. Дисциплината е същата за вътрешна стена: основата и закрепването трябва да са правилни, преди първото парче да се издигне. Ако искате същата логика на закотвяне да се приложи към вътрешна функция, стъпките замонтиране на мраморна фонова стенапреминете през получаването на субстрата и фиксирането точно преди панелът да продължи.

Плотове и работни плотове

Приложението, което повечето хора вече познават, е кухненският плот, където гранитът се състезава по устойчивост на топлина, устойчивост на надраскване и външен вид, а не по издръжливост. Тук дебелината също има значение. 20 мм горна част е обичайна за по-лек, по-достъпен ход, докато 30 мм дава повече здравина за по-големи надвеси и по-значителен ръб. Истинският инженерен въпрос на плота е опората, защото дълга линия с голям надвес се нуждае от подсилване, въпреки че самият камък е здрав. Мивките за долно монтиране, изрезите на плочата за готвене и шевовете създават напрежение в плочата и оформлението трябва да се планира така, че тези слаби места да не съвпадат с шев. Когато попитах, разгледах надълго и нашироко компромиситедали гранитът наистина е добър за плотовеи краткият отговор е, че е така, стига опората и уплътнението да се обработват по начина, по който камъкът изисква.

Повърхностни покрития и мястото на всяко от тях

Финишът не е козметичен. Същият гранит се държи по различен начин с полирано лице, отколкото с пламъчно, и избирането на грешно покритие за местоположението е една от най-често срещаните и най-скъпите грешки, които виждам на място.

Полиран

Полирането изважда цвета и зърното и затваря повърхностните пори, което прави камъка по-лесен за почистване и по-устойчив на петна. Мястото му е на закрито, върху плотове, вътрешни подове и вътрешна облицовка на стени, където гланцът се чете добре и никой не ходи по него с мокри обувки. На открито полираното лице крие опасност от подхлъзване и също така губи блясъка си по-бързо, тъй като финото зърно потъмнява повърхността с течение на времето.

Пламнал

Пламенно покритие се получава чрез преминаване на горелка по повърхността, което разрушава повърхностните кристали и оставя грапава, -отразяваща текстура. Тази грапавост е това, което придава на камъка сцеплението му, когато е мокър, така че пламенният гранит е стандартният избор за външни стъпала, пътеки и настилки на площади. Пламъкът също леко изсветлява цвета, което си струва да знаете, ако се опитвате да съчетаете външна настилка с вътрешна полирана плоча от същия блок. Те няма да се четат като същия нюанс.

Усъвършенстван и Буш-изкован

Шлифованият гранит се смила до плоска матова повърхност без блясък, средно положение за вътрешни подове, където искате зърното, но не и блясъка или хлъзгавостта. Bush-hammered е по-тежка текстура, направена чрез изчукване на лицето, и изглежда по-селски, което подхожда на градински пътеки и стени с елементи. Всяко покритие също променя начина, по който камъкът се оцветява и как го почиствате, така че решението за покритие и планът за поддръжка трябва да се вземат заедно, вместо да се третират като два отделни въпроса.

Какво не прави гранитът

Гранитът е здрав, но искам да бъда честен за неговите граници, защото препродажбата на материал е начинът, по който проектите се объркват. Двете реални граници са огън и тегло, като чувствителността към киселина е далечна трета.

Гранитът не е -запалим, което е добре, но при интензивен огън може да се разпадне, което означава, че парчета изскачат от повърхността, тъй като се натрупват задържана влага и топлинен стрес. Той също така губи сила, тъй като кварцът в него преминава през фазова промяна при висока температура. Така че гранитът не гори, но това не е огнеупорна система и при оценено сглобяване инженерът все още трябва да отчете какво прави камъкът при топлина, вместо да го третира като пасивна бариера.

Теглото е другото. С 2,63 до 2,75 грама на кубичен сантиметър гранитният панел е тежък, поради което сухото -анкериране и здравината на основата са част от спецификацията, а не закъсняла мисъл. На плот това тегло означава, че шкафовете отдолу трябва да са равни и здрави, защото каменният плот ще телеграфира всяко колебание в основата. На фасада това означава, че конструкцията трябва да носи камъка през целия живот на сградата, а не само в деня, в който е монтирана.

Киселината е незначителен, но реален проблем. Основният минерал в гранита е силициев диоксид, който издържа добре на киселина, но повечето гранити също съдържат фелдшпат и слюда, които силните киселини могат да гравират с течение на времето. Ето защо избягвам киселинни почистващи препарати за гранит и защо държа силно алкални и киселинни продукти далеч от същата повърхност, тъй като остатъците могат да реагират и да помрачат покритието.

Често задавани въпроси

Достатъчно здрав ли е гранитът, за да се използва на външна стена?

Да, и това е мястото, където неговата якост на натиск печели репутацията си. Гранитът обикновено се изпитва между 100 и 300 MPa при натиск и когато е окачен в суха -система за окачване с правилните анкери, той работи през целия живот на сградата. Ключът е фиксирането, а не камъкът. Типът анкер, разстоянието и дебелината на панела идват от натоварването от вятъра и размера на панела, така че стената трябва да бъде проектирана, вместо да се гадае.

Трябва ли гранитът да бъде запечатан?

Гранитът има ниска абсорбция на вода, обикновено около 0,15% до 0,46% от теглото, така че е много по-малко жаден от мрамора или варовика. Все още има полза от запечатването, особено върху полирани вътрешни повърхности и върху по-светли цветове, където тъмната течност може да остави следа, ако седи. Отнасям се към запечатването като към евтина застраховка и го правя отново всяка година или две върху работещ плот, по-често върху светъл камък и по-рядко върху запалена външна настилка, която вече е груба и отворена по дизайн.

Защо външният гранит обикновено се пламва вместо полиран?

Защото полираното лице става хлъзгаво, когато е мокро, а навън мокрото е нормалното състояние. Пламтящата повърхност разрушава кристалите и оставя грапава текстура, която придава на обувките нещо за захващане. Пламъкът също така леко избледнява цвета, така че пламнато павето и полираната плоча от един и същи блок няма да се разчетат като точно един и същи нюанс, което си струва да имате предвид, преди да поръчате и двете.

Може ли гранитът да се напука при топлина или огън?

Гранитът не е -запалим и не позволява топлината на горещ тиган, което е една от причините да работи толкова добре върху плот. При пожар в сграда се държи различно. Уловената влага и термичният стрес могат да накарат повърхността да се счупи, а кварцът в камъка отслабва при висока температура. Така че няма да изгори, но не е огнеупорна бариера и противопожарните-сглобки все още трябва да отчитат какво прави камъкът при топлина.

Дали радиацията в гранита е истински проблем?

Това се появява постоянно и краткият отговор е, че повечето гранити излъчват радиация доста под нивата, които имат значение. Количеството в типичния плот е далеч по-ниско от това, което получавате от естествения радиационен фон всеки ден. Няколко необичайни камъка могат да се регистрират по-високо, така че ако дадена плоча е отбелязана в протокол от изпитване, си струва да попитате, но за по-голямата част от гранита притесненията за радиация са преувеличени и поддържането на гранит на открито поради тази причина не е нещо, което препоръчвам.

Окончателно заключение

Гранитът е важен строителен материал, защото печели тази титла по трудния начин. Той носи натоварване, издържа на атмосферни влияния и преживява износването при ежедневна употреба и прави всичко това, докато все още изглежда като камък, а не като отпечатък от камък. Разликата между гранитен монтаж, който издържа петдесет години, и този, който се проваля след десет, рядко е самият камък. Това е дебелината, покритието, анкерирането и уплътняването, работата по спецификацията, която се случва преди първият панел да се качи. Ако планирате под, фасада или плот и искате спецификацията да съответства на заданието, вместо да бъде копирана от каталог, KA UNITED ще ви помогне да получите точните числа, преди да похарчите и цент за рязане.